Най-големите градове растат, но 220 общини се топят. Изминалата година се

Най-големите градове порастват, само че 220 общини се топят. Изминалата година се характеризира с положителна динамичност на демографското поле – за поредна година страната ни
има позитивен миграционен баланс,
а естественият приръст влезе в своите предпандемични рамки, въпреки и да остава мощно отрицателен.

Прегледът на данните на равнище община сочи, че обръщането на миграцията
визира съвсем цялата територия
на страната, а огромните градове като цяло съумяват да усилят популацията си, декларира икономистът от ИПИ Адриан Николов.

На фона на позитивните демографски трендове, регистрирани на национално равнище, през 2023 година популацията на съвсем всички общини в страната продължава да понижава –
това се случва в 220 от тях.
Големите градове обаче усилват популацията си, като общият растеж в София е 0,5%, или 6,2 хиляди души, в Пловдив – 1%, или 3,1 хиляди души, във Варна – 0,7%, или 2,2 хиляди души. С най-голям растеж в границите на година е община Несебър, която
е нараснала популацията си с 13%.
През 2023 година понижението на популацията на страната вследствие на естествените процеси е 44 хиляди. Очаквано най-големите номинални спадове са в огромни общини – в София това са -1,9 хиляди души, а челната петица се добавя от Русе, Варна, Перник и Плевен. И тази година единствено четири общини са с позитивен натурален приръст –
Твърдица, Гърмен, Николаево и Ябланица.
Въпреки общото усъвършенстване в естествения приръст – вследствие на свиването на смъртността през 2023 година след годините на пандемията – доста огромни разлики остават сред обособените общини. Броят на тези, в които естественият
приръст е по-силно отрицателен
от -20% е 30, а с по-малко от -10% са 118 общини, струпани най-много в Северна България и изключително в Северозапада, както и в пограничните региони със Сърбия. В огромните градове се следи нормализация, като в столицата естественият приръст е -1,5%,
в Пловдив -1,9%, във Варна 2,8%.
Далеч по-шарена е картината при миграцията, където през 2023 година салдото на напусналите и заселилите се е позитивен в цели 188 общини, което покрива доста огромна част от страната.
Очаквано най-голям е чистият брой мигранти
в София – 8,5 хиляди души, а на второ място се подрежда Несебър, с 4,9 хиляди души, най-много в следствие от бързото възобновяване на туризма. С над 4 хиляди души позитивен баланс са и Пловдив и Варна, а в топ 5 е
и обичайният водач в миграцията
Кърджали. Сред общините, които губят най-вече население, са по-слабо стопански развити регионални центрове – Добрич, Монтана, Видин, Враца, Плевен, Сливен, само че за сметка на дребни околни общини, сходно на процесите които видяхме към
най-големите центрове през 2020-2021 година
От позиция на механичния приръст, с най-голям позитивен миграционен баланс по отношение на популацията през 2023 година са дребни общини като Трекляно (+21%), Несебър (+18%), Макреш (+17%). Сред по-големите градове в София коефициентът е 0,7%, в Пловдив – 1,3%, във Варна – 1,4%. Оформят се няколко клъстера от общини с по-ясно изразена отрицателна миграция – край Смолян,
Плевен, Враца и Благоевград.
Демографските процеси от последните няколко година сочат към доста закъснение на отрицателната динамичност, движено най-много от позитивната миграция. Също толкоз окуражително е събитието, че тя не е лимитирана единствено в огромните градове и водещите центрове с най-високи заплати и стандарт на живот, само че визира съвсем цялата територия на страната.